Цифровата (дигиталната) трансформация на публичния и частния сектор представлява основен приоритет за повишаване на европейската конкурентоспособност. Затова, на национално равнище е важно да се създадат планове и пътни карти за цифрова трансформация и да се финансират инициативи за цифровизация на предприятията. По време на този процес е важно фокуса да остане върху зелената дигитализация и върху създаването на цифрови инфраструктури, които са екологично устойчиви.
Доскоро в центъра на вниманието при оценката на екологичния отпечатък на дадено предприятие беше енергийната ефективност на неговите сгради и превозни средства. Що се отнася до плана за цифрова трансформация на дадено предприятие, не съществува рамка за оценка и показатели, които да позволят измерването на такива инициативи и планове от гледна точка на техния екологичен/енергиен отпечатък. В съответствие с европейската рамка за „двоен преход“ (twin transition) към екологична и цифрова икономика е важно да се предприемат действия, които да подкрепят устойчивата цифрова трансформация – както по отношение на неутралността на климата, така и по отношение на цифровия суверенитет на Европа.
За да постигне климатичните и икономическите си цели, цифровият сектор трябва да даде своя принос и да възприеме устойчивостта във всичките й аспекти: модели на кръгова икономика за хардуера, климатично неутрални модели на процесори и сървърни центрове, софтуерни постижения за намаляване на потреблението на енергия и много други. Цифровите технологии като изкуствен интелект, 5G, Интернет на нещата, облачни и крайни изчисления също имат капацитета да ускорят и мултиплицират ефектите на екологосъобразните политики.
Според Европейския зелен пакт, представен от Европейската комисия през декември 2019 г., постигането на неутралност по отношение на климата и въвеждането на принципите на кръговата икономика изисква трансформация и ангажираност на промишлеността и останалите икономически дейности. Преходът към кръгова икономика е засега единствена възможност за стартиране и развитие на такива дейности в предприятията, които едновременно да създават устойчива заетост и да имат пряко положително влияние върху опазването на околната среда и качеството на живот.
От една страна, преходът към кръгова икономика осигурява удовлетворяване на дългосрочните обществени интереси. От друга страна, той е заложен във всички наскоро приети нормативни документи на ниво ЕС и пряко засяга малките и средните предприятия, които представляват преобладаваща част от фирмите в България. Тази нова регулаторна рамка ясно определя прехода към кръгова икономика като ключов процес за повишаване на конкурентоспособността на европейския бизнес. Преходът обаче изисква осезаема промяна в нагласите, възприятията и приоритетите на предприятията и потребителите. Той, също така, предполага промяна в поведенческите модели и е свързан с реализирането на значителни по обем инвестиции.
Фирмите в България се характеризират с голям потенциал за подобрение – на отделни бизнес процеси, както и на ниво цели сектори. Постигнатите резултати към 2020 г. по отношение на управлението на отпадъците не съответстват на добрите практики в ЕС, а прилагането на бизнес модели на кръгова икономика все още не е достатъчно разпространено сред българските предприемачи (Проучване на МСП за нуждите на НСНМСП 2021 – 2027 г., Министерство на икономиката, 2020 г.). Инвестиционните нужди в областта на енергетиката и климата остават значителни, тъй като България е все още най-енергоемката икономика в ЕС. Докато структурата на крайното потребление на енергия в България е доста сходна с тази на ЕС, през 2016 г. енергийното потребление на единица БВП е 3,5 пъти над средното за ЕС. Това неефективно използване на енергия пречи на България да използва напълно потенциала на своите относително ниски цени на енергията и пречи на конкурентоспособността на българските предприятия и икономиката като цяло. Въпреки че е на път да постигне целта за възобновяема енергия за 2020 г., страната продължава да бъде икономиката с най-много емисии на парникови газове в ЕС.
Въпросът за ефективността на ресурсите и материалите остава сравнително подценен и България е една от страните в ЕС с най-ниска производителност на ресурсите. Необходимо е да се подобри управлението на водите и предотвратяване на замърсяването чрез прилагане на съществуващото законодателство и повишаване на капацитета на предприятията за иновации. Чистите технологии са един от приоритетните сектори на националната Иновационна стратегия за интелигентна специализация (2021 – 2027 г.) и могат да осигурят възможност за подпомагане на българските предприятия от програми за предприемачество и допълнително финансиране. България изостава в напредъка си към индикативната си национална цел за енергийна ефективност за 2020 г. Въпреки това, в началото на 2020 г. само около една трета от предприятията имат политика за енергийна ефективност, 31,2% от тях използват екологични материали и ресурси, 28,9% имат политика за ефективно използване на ресурсите и 71,4% от предприятията заявяват, че използваните от тях машини и превозни средства отговарят на стандартите за опазване на околната среда.
За да се ускори преходът на българските предприятия към кръговата икономика и да се оптимизира техния потенциал, е необходимо ангажиране на всички участници в процеса. Нужни са целенасочени междусекторни усилия, които да гарантират, че националните ангажименти, произтичащи от европейското законодателство ще бъдат спазени. Необходимо е да се положат усилия за повишаване нивото на информираност и промяна на нагласите на предприятията за кръговата икономика – кръговата икономика не е задължение, а преди всичко възможност за развитие на конкурентоспособността на микроикономическо ниво.
За да постигне климатичните и икономическите си цели, цифровият сектор трябва да даде своя принос и да възприеме устойчивостта във всичките й аспекти: модели на кръгова икономика за хардуера, климатично неутрални модели на процесори и сървърни центрове, софтуерни постижения за намаляване на потреблението на енергия и много други. Цифровите технологии като изкуствен интелект, 5G, Интернет на нещата, облачни и крайни изчисления също имат капацитета да ускорят и мултиплицират ефектите на екологосъобразните политики.
Според Европейския зелен пакт, представен от Европейската комисия през декември 2019 г., постигането на неутралност по отношение на климата и въвеждането на принципите на кръговата икономика изисква трансформация и ангажираност на промишлеността и останалите икономически дейности. Преходът към кръгова икономика е засега единствена възможност за стартиране и развитие на такива дейности в предприятията, които едновременно да създават устойчива заетост и да имат пряко положително влияние върху опазването на околната среда и качеството на живот.
От една страна, преходът към кръгова икономика осигурява удовлетворяване на дългосрочните обществени интереси. От друга страна, той е заложен във всички наскоро приети нормативни документи на ниво ЕС и пряко засяга малките и средните предприятия, които представляват преобладаваща част от фирмите в България. Тази нова регулаторна рамка ясно определя прехода към кръгова икономика като ключов процес за повишаване на конкурентоспособността на европейския бизнес. Преходът обаче изисква осезаема промяна в нагласите, възприятията и приоритетите на предприятията и потребителите. Той, също така, предполага промяна в поведенческите модели и е свързан с реализирането на значителни по обем инвестиции.
Фирмите в България се характеризират с голям потенциал за подобрение – на отделни бизнес процеси, както и на ниво цели сектори. Постигнатите резултати към 2020 г. по отношение на управлението на отпадъците не съответстват на добрите практики в ЕС, а прилагането на бизнес модели на кръгова икономика все още не е достатъчно разпространено сред българските предприемачи (Проучване на МСП за нуждите на НСНМСП 2021 – 2027 г., Министерство на икономиката, 2020 г.). Инвестиционните нужди в областта на енергетиката и климата остават значителни, тъй като България е все още най-енергоемката икономика в ЕС. Докато структурата на крайното потребление на енергия в България е доста сходна с тази на ЕС, през 2016 г. енергийното потребление на единица БВП е 3,5 пъти над средното за ЕС. Това неефективно използване на енергия пречи на България да използва напълно потенциала на своите относително ниски цени на енергията и пречи на конкурентоспособността на българските предприятия и икономиката като цяло. Въпреки че е на път да постигне целта за възобновяема енергия за 2020 г., страната продължава да бъде икономиката с най-много емисии на парникови газове в ЕС.
Въпросът за ефективността на ресурсите и материалите остава сравнително подценен и България е една от страните в ЕС с най-ниска производителност на ресурсите. Необходимо е да се подобри управлението на водите и предотвратяване на замърсяването чрез прилагане на съществуващото законодателство и повишаване на капацитета на предприятията за иновации. Чистите технологии са един от приоритетните сектори на националната Иновационна стратегия за интелигентна специализация (2021 – 2027 г.) и могат да осигурят възможност за подпомагане на българските предприятия от програми за предприемачество и допълнително финансиране. България изостава в напредъка си към индикативната си национална цел за енергийна ефективност за 2020 г. Въпреки това, в началото на 2020 г. само около една трета от предприятията имат политика за енергийна ефективност, 31,2% от тях използват екологични материали и ресурси, 28,9% имат политика за ефективно използване на ресурсите и 71,4% от предприятията заявяват, че използваните от тях машини и превозни средства отговарят на стандартите за опазване на околната среда.
За да се ускори преходът на българските предприятия към кръговата икономика и да се оптимизира техния потенциал, е необходимо ангажиране на всички участници в процеса. Нужни са целенасочени междусекторни усилия, които да гарантират, че националните ангажименти, произтичащи от европейското законодателство ще бъдат спазени. Необходимо е да се положат усилия за повишаване нивото на информираност и промяна на нагласите на предприятията за кръговата икономика – кръговата икономика не е задължение, а преди всичко възможност за развитие на конкурентоспособността на микроикономическо ниво.